Трите живота на Кракра

Отворих очи на открито, пред гробище.
Познавах този склон. Преди тук зрееха лозя, на припек. Даваха сладко черно грозде. Сега лозите бяха изкоренени - досами тъмнозелената, почти черна стена на боровата гора, която ограждаше лозята. Нагоре, по склона, чернееха могили, неголеми и невисоки, но много по-големи от гроб за човек. Върху всеки гроб имаше побити високи черни кръстове, обагрени с катран. Могилите бяха много - след това ги преброихме, двеста и десет, наредени като боен строй, една до друга и една над друга. Пресметнахме, че във всяка могила има заринати по петдесет трупа - или около десет хиляди ромеи лежаха в земята, не пред самите стени на Перник, но недалеч от крепостта. От горния край на поляната се виждаше най-високата кула на Перник.

На най-горния край на поляната, зад който синееше небето, стърчаха кръстовете и надгробните плочи на ...[...]