Въпросът кога точно започва и кога свършва пубертетът е все още спорен. Според едни учени, край на пубертета се слага с половото съзряване. Други пък смятат, че краят е тогава, когато индивидът се оформи и полово, но и психически като възрастен човек.
Пубертетът започва по различно време при момичетата и при момчетата. За нормална долна граница при момичетата се приема 9 години. Вариациите са от 9 до 16 години за нормални стойности. При момчетата този период е изнесен с две години напред – 11 години най-рано и 15-16 най-късно за започване на пубертета. Тенденциите в развитите общества и особено в по-големите градове обаче е долната граница на пубертета да пада. Освен това тази граница пада и с вековете. Нашите прадеди са встъпвали в пубертета на 14 за момичета и на 16-17 за момчета.
Продължителност на пубертета - това е строго индивидуално и не могат да бъдат давани някакви прогнози, защото както вече беше споменато, това е процес, който променя човека и го прави годен за възпроизводство, но и процес, засягащ духа.
През пубертетната възраст могат да се наблюдават редица отклонения, някои от които са временни и се наричат физиологични, а други са резултат на болестни състояния (наричат се патологични) и изискват лекарско наблюдение и лечение. Недостатъчното познаване на физиологичните отклонения нерядко предизвиква излишна тревога у родителите, оказва също и отрицателно психично влияние върху юношите и девойките. Те обаче са невинни, постепенно преминават и се преодоляват напълно при завършване на половото развитие. За по-бързото им преминаване най-често имат значение правилният хигиенен, диетичен и учебно-трудов режим. Лечение на физиологичните отклонения с хормони е вредно.
Едни от най-често наблюдаваните физиологични отклонения през време на пубертета са отклоненията в действието на ендокринните жлези. В резултат на тяхната усилена дейност и недостатъчно бързото нагаждане на организма мотат да се наблюдават състояния, напомнящи заболяванията на жлезите с вътрешна секреция.
Пубертетът започва по различно време при момичетата и при момчетата. За нормална долна граница при момичетата се приема 9 години. Вариациите са от 9 до 16 години за нормални стойности. При момчетата този период е изнесен с две години напред – 11 години най-рано и 15-16 най-късно за започване на пубертета. Тенденциите в развитите общества и особено в по-големите градове обаче е долната граница на пубертета да пада. Освен това тази граница пада и с вековете. Нашите прадеди са встъпвали в пубертета на 14 за момичета и на 16-17 за момчета.
Продължителност на пубертета - това е строго индивидуално и не могат да бъдат давани някакви прогнози, защото както вече беше споменато, това е процес, който променя човека и го прави годен за възпроизводство, но и процес, засягащ духа.
През пубертетната възраст могат да се наблюдават редица отклонения, някои от които са временни и се наричат физиологични, а други са резултат на болестни състояния (наричат се патологични) и изискват лекарско наблюдение и лечение. Недостатъчното познаване на физиологичните отклонения нерядко предизвиква излишна тревога у родителите, оказва също и отрицателно психично влияние върху юношите и девойките. Те обаче са невинни, постепенно преминават и се преодоляват напълно при завършване на половото развитие. За по-бързото им преминаване най-често имат значение правилният хигиенен, диетичен и учебно-трудов режим. Лечение на физиологичните отклонения с хормони е вредно.
Едни от най-често наблюдаваните физиологични отклонения през време на пубертета са отклоненията в действието на ендокринните жлези. В резултат на тяхната усилена дейност и недостатъчно бързото нагаждане на организма мотат да се наблюдават състояния, напомнящи заболяванията на жлезите с вътрешна секреция.
През пубертетната възраст у някои девойки се наблюдава увеличение на щитовидната жлеза. Юношите също могат да бъдат засегнати, макар и по-рядко. Увеличената през време на пубертета щитовидна жлеза (юношеска гуша), съчетана с белезите на невровегетативна лабилност (изпотяване, учестен пулс, сърцебиене), може твърде много да прилича на базедова болест (тиреотоксикоза) и само подробните изследвания и наблюдението от лекар могат да докажат временния характер на това физиологично отклонение.
През време на пубертета, както вече беше споменато, може да се наблюдава бърз скок в растежа. Съчетано с непропорционално нарастване на китките и стъпалата, на носа и брадата, това състояние твърде много напомня заболяванията, наречени гигантизъм и акромегалия, които се дължат на усилено производство на растежен хипофизен хормон. След 1-2 години растежът се нормализира, по своите пропорции крайниците вече съответстват на тялото. Само в някои случаи физиологичният гигантизъм е нежелан (главно у момичетата), когато ръстът на 13-14 годишни деца надмине 180 см. Тогава би могло да се предприеме лечение, което да спре по-нататъшното израстване.
Умерено увеличената секреция на кората на надбъбречните жлези през време на пубертета може да предизвика белези, характерни за заболяването, наречено болест на Иценко-Кушинг. Поради различни процеси в надбъбречните жлези при нея се увеличава производството на кортизон. Той предизвиква преразпределение на подкожната мастна тъкан, която се натрупва главно по горната част на тялото и лицето, като крайниците не се засягат. Кожата на лицето е червена, по гърдите, корема и бедрата се появяват особени петна (наричани стрии), които наподобяват стриите у някои жени след раждане. Установяват се повишено артериално налягане, повишена кръвна захар и захар в урината. През време на пубертета могат да се наблюдават подобни белези, но изразени в по-слаба степен. Отнася се за преходно състояние, наречено за разлика от истинската болест функционален синдром на Иценко-Кушинг. След пубертета това състояние преминава, въпреки че рядко може да премине в истинско заболяване.
Засиленото окосмяване през време на пубертета, появата на пъпки по лицето и нарастване на големите срамни устни у момичетата наподобяват признаците на свръхдейност на кората на надбъбреците. С преминаването на пубертетния период тези явления изчезват, но е необходимо изследване, за да се установи дали се отнася само за преходно състояние, или за истинско заболяване.
По-голямата дължина, на долните крайници, наблюдавана понякога през време на пубертета, може да прилича на състояние, известно в медицината под името евнухоидизъм (неразвитие на половите жлези). И тук са необходими изследвания и лекарски контрол, за да се установи дали е налице недоразвитие на половите жлези, или само състояние, което след пубертета преминава.
Към физиологичните отклонения на пубертета трябва да споменем и обикновената физиологична задръжка на половото развитие. Липсата на белези на полово развитие време, което съответства на нормалното начало на половото узряване, доставя за разрешаване един основен въпрос: дали се отнася за проста задръжка, закъсняване на пубертета, което ще бъде преодоляно, или това е забавено полово развитие, което изисква лечение. За да се отговори на този въпрос, е необхо-дима компетентната намеса на лекаря ендокринолог. При обик-новената физиологична задръжка на пубертетното развитие не е необходимо, а даже понякога е вредно лечението с хормони, докато истинският късен пубертет изисква своевременна намеса.
Като нормално физиологично явление през време на пубер-тета може да се срещне умереното изоставане в ръста. Децата остават по-ниски от връстниците си, които зна-чително ги изпреварват. Често това недостатъчно израстване е свързано с физиологично изоставане на пубертетното развитие или с бавно, дълго протичащо полово узряване. Ако няма забо-ляване, което спира растежа на височина, с настъпването на пубертета ръстът скокообразно нараства и се изравнява с нормалния.
При 70% от момчетата през пубертета може да се срещне като физиологично отклонение увеличение на гръдните жлези (гинекомастия). Това увеличение най-често е двустранно и трае около 16 месеца, понякога и повече. Рядко гръдните жлези у момичетата могат да се увеличат много и да наподобяват гръдните жлези на момичетата с умерено развита жлезиста тъкан. Гинекомастията трябва да се различава от псевдогинекомастията, която се дължи на натрупване на мастна тъкан и се наблюдава у твърде пълни момчета. Понеже гинекомастията може да бъде признак и на други заболявания (чернодробни, инфекциозни, обменно-ендокринни), при всички случаи е необходимо внимателно лекарско наблюдение.
Изолираното увеличение на гръдните жлези, както и изолира-ното окосмяване около половите органи без други белези на сексуално узряване също могат да се причислят към физиологичните отклонения на пубертета. Понеже увеличението на гръдните жлези и окосмяването около половите органи могат да бъдат белези на ранен пубертет, необходимо е при всички подобни случаи да се направят подроб-ни изследвания от лекар ендокринолог. Само той може да реши дали се отнася за невинно физиологично състояние, или за пато-логичен (болестен) процес, който изисква лечение. Особено внимание заслужава срещаното през време на пубертета обилно окосмяване на лицето, тялото и крайниците у момичетата. Поради сериозния козметичен дефект то съз-дава много тревоги на родителите и девойките.
Силното окосмяване у жени и девойки бива два вида:
1. Хирзутизъм
При хирзутизма окосмяването се разпростира по мъжки тип и засяга горната устна, брадата, гърдите, гърба и средната линияна корема, и хипертрихоза - общо окосмяване на цялото тяло, предимно от характерния женски тип, но значително по-силно изразено.
Причините за хирзутизма са много и разнообразни. Обилното окосмяване може да се дължи на расови и фамилни фактори. При някои народи (арменци, италианци) се наблюдава по-силно окосмяване. Често единият, двамата родители или други роднини на засегнатите момичета имат по-силно окосмяване. Това е т.нар. хирзутизъм у здрави хора (коиституционален хирзутизъм). Лечението с мъжки полови хормони също може да доведе до хирзутизъм. В последно време зачестяват случаи на силно окосмяване след даване без необходимите показания на големи дози анаболни хормони (дианабол, неробол). Като болестно състояние хирзутизмът може да се появи при заболявания на надбъбречните жлези, на яйчниците, при акромегалия и други болести на ендокринните жлези. Хирзутизъм причиняват и някои болести на централната нервна система. В редки случаи хирзутизъм може да се предизвика от местни фактори - увреждания на кожата, кожни заболявания.
2. Хипертрихоза
Това е сравнително по-невинно окосмяване по време на пубертет, без засягане на характерните за мъжкия пол места (горна устна, брада, бузи). Най-често се дължи на фамилни и расови фактори.
Тъй като хипертрихозата може да бъде проява на заболяване на ендокринната и централната нервна система, всяко обилно окосмяване у момичетата трябва да бъде правилно и своевременно тълкувано от лекар ендокринолог. Само той може да даде окончателно заключение, дали се отнася за невинно, най-често фамилно обусловено състояние, или за заболяване, което изисква изследвания, наблюдение и лечение.
Към физиологичните отклонения през време на пубертета трябва да бъдат споменати също и някои смущения в менструацията.
Както споменахме по-горе менструацията обикновено протича без болки и без особени нарушения в общото състояние. В някои случаи обаче менструацията се съпровожда от силни, пристъпни болки в кръста и бедрата и загуба на трудоспособността. В мнозинството от случаите болките през време на менструация постепенно намаляват и изчезват напълно, но на първо време (в течение на една или няколко години) причиняват много неприятности. Най-добрият метод за облекчаване на болките е покой на легло и поставяне на грейка в долната част на корема. У много жени съществува неправилното схващане, че топлата грейка на корема през време на менструация може да усили кръвотечението. Това не е вярно и не се потвърждава от фактите. Грейката в долната част на корема е безвредно средство за намаляване или пълно премахване на болките през време на менструацията. При много силни болки може да се вземе аналгин или амидофен.
Трябва да се знае, че при 1/10 от всички девойки могат да се наблюдават юношески (ювенилни) кръвотечения. Те са повече или по-малко изразени и понякога могат да доведат до анемия. Ювенилните кръвотечения невинаги за-почват с първите менструации. Нерядко нередовни и продължителни кръвотечения се явяват след многократни редовни и нормални менструации. Често тези кръвотечения започват през есенно-зимните месеци. Причините, които могат да предизвикат ювенилните кръвотечения, са много и често се установяват трудно. Значение имат лошите жилищно-битови условия, недостатъчното съдържание на витамини в храната, психични фактори, умствената и физическата преумора. Ювенилните кръвотечения поради голямата загуба на кръв, която причиняват, са опасни за здравето на девойката и изискват своевременно лечение.
Обобщение на физиологичните промени по време на пубертет
Момчета
Обикновено пубертетът е предвещан от рехаво окосмяване около половите органи, под мишниците, а при момчетата и на лицето – на бузите и над горната устна. След това започва израстване на тялото във височина, което може да бъде с по 15-20 см на година. При момчетата скоро след началото на пубертета, започват промени в гласа. В началото гласът звучи странно, дори по-пискливо. Промяната му не е рязка, а става постепенно за месеци. Медицинската история пази случаи на мъже, които са имали съвсем нормално полово развитие, но гласът им не е мутирал. Заедно с мутирането започва израстването на половите органи.При момчетата скротумът (кожата около тестисите) става по-еластична и се набръчква. Тестисите също се уголемяват и започват продукцията на сперматозоиди. Освен полови клетки, те произвеждат и мъжкия хормон – тестостеронът (виж по-надолу). Пенисът също нараства, като достига своето пълно развитие до 18-годишна възраст. За стандартни размери на пениса са приети – преди пубертета от 6 до 8 см в ерекция, а след половото развитие – от 12 до 17 см по дължина в ерекция и от 5 до 10 см в нееректирало състояние. При момчетата половите жлези започват своята функция, което се ознаменува с първото семеизпразване – еякулархе. То може да е неволно, най-често по време на сън или вследствие на мастурбация. Преди да започне редовната работа на мъжките полови органи много момчета мастурбират, без да могат още да се изпразват. Това се нарича „сух оргазъм”.
Момичета
При момичетата матката нараства и се оформя с типичната си крушовидна форма, яйчниците започват своята работа — продукция на яйцеклетки. Външните полови органи също се развиват — нарастват, кожата около тях става розова, появява се т. нар. бяло течение (левкорея), развиват се овлажняващите жлези. При момичетата характерна черта за това, че пубертетът е започнал, е появата на първата менструация, наричана менархе. След това по време на половото съзряване цикълът при момичетата не е особено редовен, което е съвсем нормално. Гърдите също нарастват, на няколко фази. Накрая те се оформят с типичната женска форма, а млечните жлези са готови да поемат функцията си.
